Лабораторни анализи

ХЕМАТОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Изследването обхваща: изброяване на кръвните клетки /левкоцити, еритроцити, тромбоцити/, определяне на концентрацията на хемоглобина, хематокрита, математическите показатели на еритроцитите и тромбоцитите. Показателите на кръвна картина не са специфични за дадено болестно състояние. Променят се при различни заболявания: анемични състояния, възпалителни и инфекциозни заболявания с различен произход, злокачествени кръвни заболявания и други.

Левкоцити (бели кръвни клетки) – WBC

Върху броя на левкоцитите играят роля възрастта, храненето, емоции, физически напрежения, показват и денонощни колебания. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.

Ly % – Лимфоцити – процентно участие към общия брой левкоцити.

Ly # – Лимфоцити – абсолютна стойност по отношение общия брой левкоцити.

Повишение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други. Физиологично повишение има при малки деца до 4 години. Намаление на лимфоцитите (лимфопения) се наблюдава при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и други.

MO % – Моноцити – процент от броя на левкоцитите.

MO # – Моноцити – в абсолютна стойност от общия брой левкоцити.

Повишение на моноцитите (моноцитоза) се наблюдава при хронични възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза и други.

Намаление на моноцитите (моноцитопения) се среща рядко.

GR % – Гранулоцити – процент от общия брой левкоцити.

GR # – Гранулоцити – абсолютен брой от общите левкоцити.

Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други. Намален брой гранулоцити се наблюдава при вирусни заболявания, химични увреждания, лекарствени интоксикации, лъчеви въздействия и други.

Еритроцити (червени кръвни клетки) – RBC

До голяма степен броят им зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други. Намалението на еритроцитите е характерен белег за анемиите. Увеличение на еритроцитите се наблюдава физиологично при новородени, при голяма надморска височина. Патологично увеличение на еритроцитите се наблюдава като първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, голяма загуба на течности и други.

Hb – Хемоглобин: Концентрацията на Hb зависи от пол, възраст, надморска височина и други. По международната система на мерните единици се измерва в gr/l. Концентрацията му в кръвта е ниска при анемии. Повишава се успоредно с броя на еритроцитите при заболяване от еритремия. Като вторично състояние концентрацията на хемоглобина може да се повиши при „белодробно“ сърце, вследствие хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и други.

HCT – Хематокрит: Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Намалява при анемии, повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите.

MCV – Среден обем на еритроцитите: Намален е при някои видове анемии, напр. желязодефицитната анемия, а увеличен при други, напр. пернициозна анемия.

MCH – Средно съдържание на хемоглобин в еритроцита: Дава информация за хемоглобиновото съдържание в еритроцита. Има значение за оценяване на анемичните състояния.

MCHC – Средна концентрация на хемоглобин в еритроцита: От значение е при анемични състояния.

RDW – Девиация, разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им: Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза /наличие на еритроцити с различна големина извън физиологично допустимите граници/.

Тромбоцити – PLT

Първична тромбопения /намален брой/ се наблюдава при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения – при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата /повишен брой/ също бива първична и вторична, като вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия /отстраняване на далака/ и други.

MPV – Среден обем на тромбоцитите /аналогично на MCV при еритроцитите/.

PCT – Обемното участие на тромбоцитите в общия обем кръв /аналогично на хематокрита/.

PDW – аналогично на RDW при еритроцитите.

Диференциално броене на левкоцитите – мануално.

Мануалното диферинциално изброяване на белите кръвни клетки дава по-пълна информация за клетките тъй като:

  • се идентифицират по голям брой клетки /7 вида нормално присъстващи в периферната кръв/;
  • може да се установи наличие на млади клетки, които нормално не се срещат в периферната кръв;
  • може да се установи и морфологията на клетките от белия и червения кръвен ред.

Нормално в периферната кръв се наблюдават следните клетки:

St – щаб, пръчкоядрена клетка. Броят на тези клетки се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени и други.

Sg – сегментроядрена неутрофилна клетка. Броят на тези клетки се увеличава при бременни, при възпалителни заболявания и други.

Eo – еозинофилна клетка. Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози и други.

Ba – базофилна клетка. Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.

Mo – моноцити. Увеличават се при инфекциозна мононуклеоза, оздравителната фаза на възпалителните заболявания, туберкулоза и други.

Ly – лимфоцити. Нормално броят им е увеличен до четвъртата година у децата, при инфекциозна мононуклеоза, други вирусни заболявания, лимфна левкоза и други.

Pl – плазмоцити. Наблюдават се по-рядко, около 0,5%.

Морфология на белите кръвни клетки – могат да се установят токсодегенеративни промени в тях, които най-често се дължат на токсично увреждане на клетките вследствие например силно изразен възпалителен процес, продължително приемане на даден вид медикамент /напр.антибиотици/, предозиране на медикаменти и други.

Скорост на утаяване на еритроцитите – СУЕ

От значение за СУЕ са възраст, пол и други. Физиологично умерено ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втора – трета седмица след раждането. Пробата е неспецифична, не е спешен показател. Ускорява се при много заболявания, най-често 2-3 денонощия след появата на клиничните прояви и се нормализира 1-2 седмици след отзвучаването им. Ускорена СУЕ се наблюдава при възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, тумори, колагенози и други.

Ретикулоцити

Ретикулоцити – дават информация за регенераторната способност на костния мозък. Увеличението им, т.нар.ретикулоцитна криза по време на адекватно лечение на даден вид анемия е добър прогностичен белег.

Морфология на еритроцитите – мануално

Морфологията на еритроцитите дава информация за състоянието на червените кръвни клетки. Промени в големината, формата, оцветяването, наличие на включвания се установяват при различни анемични състояния.